История
Астрономическата обсерватория на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ бележи началото на възраждащите се култура, наука и образование в младата българска държава след Освобождението. Тя е значително постижение за Университета и за българската наука в началото на века.
Обсерваторията, заснета на 26.XI.1899 г. от първия асистент по Астрономия Йордан Ковачев
По инициатива на проф. Бъчеваров, първият преподавател по Aстрономия във Висшето училище (както първоначално се е наричал Университетът), започва строителството на Астрономическата обсерватория извън пределите на София в непосредствена близост до настоящия басейн “Мария Луиза”. Тогава днешната Борисова градина е пасище на село Слатина, което е достигало до Орлов мост. Старото здание и големият купол са завършени през 1897 г., 30 години преди полагането на основите на Ректората.
Зрителната тръба на д-р Петър Берон
Първият наблюдателен уред на новата обсерватория е зрителната тръба на известния български учен-възрожденец д-р Петър Берон. През 1886 г. племенникът му Стефан Берон я подарява на Българското книжовно дружество, което от своя страна я предоставя на Висшето училище през 1892 г. Зрителната тръба е произведена в Мюнхен през втората половина на ХIХ век от фирмата „Merz“ и е с увеличение около 500 пъти. Това е първият наблюдателен уред, използван за обучението по астрономия. Днес зрителната тръба, заедно с други астрономически уреди от началото на Обсерваторията, са изложени в постоянната експозиция на Националния политехнически музей в София.
15 cm рефрактор, работещ в Обсерваторията от 1897 г.
В продължение на няколко години проф. Бъчеваров доставя много астрономически уреди, най-важният от които е телескоп на екваториална монтировка Grubb, с обектив 6 инча (15.2 см). Това е първият телескоп на постоянен фундамент в България. От 1897 г. се използва за целите на обучението по астрономия в Университета. Телескопът е използваем и днес, реставриран е през 2004 г.
Практически занимания в Обсерваторията (1921 г.)
Обсерваторията през 1931 г.
Обсерваторията през 1945 г.
Университетската астрономическа обсерватория е една от първите обсерватории на Балканите. През първите години от съществуването си нейната основна дейност е образователна. Наблюдения с научна цел са провеждани рядко. През 1910 г. проф. Бъчеваров прави наблюдения на Халеевата комета, а студентът А. Кунчев пресмята ефемеридите на кометата. Младият асистент Кирил Попов публикува в две статии в Comptes Rendus на Френската Академия наблюденията си на Халеевата комета, извършени в Обсерваторията. Запазени са наблюдения и преизчисления на условията за затъмнения на Слънцето и Луната, направени от Бъчеваров, както и на окултации на звезди от Луната.
Обсерваторията от въздуха (1934 г.)
Следващият ръководител на Астрономическата обсерватория и катедрата академик Никола Бонев (в периода от 1928 до 1965 г.) извършва модернизация на обсерваторията до европейско равнище. Разширява се дворното място, построени са нова сграда с аудитория за учебни занятия и тераса за астрономически наблюдения, както и друг по-малък купол. От 1942 г. обсерваторията става със закон Служба за точно време. Тази важна задача тя изпълнява до 1986 г.
В зората на изстрелването на първите изкуствени спътници на Земята обсерваторията активно участва в тяхното наблюдение.
Днес за целите на обучението по бакалавърската и магистърските програми по астрономия Обсерваторията е оборудвана с модерен инструментариум – телескопи, CCD-камера, спектрограф и др.
Проф. Марин Бъчеваров
проф. Марин Бъчеваров (роден в Горна Оряховица през 1859 г. и завършил астрономия в Московския университет). Той започва да чете първия курс по астрономия през пролетта на 1892 г., когато създава катедрата по астрономия
акад. Кирил Попов
От септември 1904 г. до 1914 г. асистент в Катедрата е шуменецът акад. Кирил Попов (1880 – 1966), световно известен математик и небесен механик. Неговата диплома е първата издадена от младия Софийски университет, която е призната за равностойна на френските университетски дипломи. Той е първият български доктор по астрономия (доктор по небесна механика на Сорбоната, 1912 г.).
акад. Никола Бонев
От 1. XII. 1928 г. като редовен доцент Катедрата поема от възпитаникът на акад. Кирил Попов и бъдещ академик – Никола Бонев, роден на 11.VII.1898 г. в Стара Загора. Акад. Бонев повече от 40 години е начело на българската астрономия. Лекциите на Бонев по “Сферична астрономия” са отпечатани през 1940 г. Освен с астрономия, той се занимава и с геодезия. Бонев въвежда курс по “геодезия” през 1931 г. и “висша геодезия” от 1940/1 г.